автор: ivliter

Като врабеца съм –
на пролетта
след зимата сурова от сърце се радвам,
през есента живея сред охолство.
И като него
бездомник-веселяк съм аз,
артист, крадец на дребно –
от шепата широка на света
крада трохи живот,
крадец на мънички зрънца любов
и щастие на други непотребно.
И като него съм безпомощен
настръхнал, смешен,
върху житейските несгоди.
Нерядко тъжен и по-рядко весел,
в непостоянно настроение
минават дните ми оскъдно,
но като него твърд и смел съм –
не бягам никъде,
от своето не се отказвам,
от зими зли не се боя защото
на студ и глад съм издръжлив
и зная как да оцелявам,
там дето другите не могат.