автор: silvia

Някой ден ще умра от самонадеяност.
Носът ми от облаците ще слезе.
Ще се види колко съм била разсеяна.
Може би – че съм била разглезена.
Този ден ще затвори очите ми горделиви
и прословутата ми усмивка ще смръзне -
ха сега кажете, че съм била красива!!
Ще звучи чак обидно /ако някой дръзне/...
Някой ден ще се спъна здравата
В стените на собствената си крепост,
Тогава може и да се оправя,
Въпреки, че ще боли свирепо,

Може и порите ми да дишат –
На автопилот функциониране,
/ не дай, Боже, още да пиша
във фазата на живоумиране! /

Не дай, Боже, да порастна,
да укрепна,
да заздравея,
да взема да разсъждавам свястно...

Дай Боже – падна ли,
да не оцелея.