За черни дни бях скътал пет пари –
направо бях окъсал тъй жестоко! –
но изведнъж, не щеш ли, призори
съзрях една гостилничка – „Мароко”.
Не знам защо „Мароко” точно бе?
Какво чак толкоз – Западна Сахара.
А вътре… вътре даваха шкембе
и три кюфтенца цвъркаха на скара.
От глад се свлече моят панталон.
И аз си казах: – Господ да ме пази!
И седнах под един филодендрон –
направо грохнах – бедуин в оазис.
Като начало – пих една вода.
И светна ми – от небесата сини!
А вън – с табун камили – през града
летяха два милиона бедуини.
Под лозунгите „Дайте да дадем!”,
„Напред, другари!”, „Всичко за народа!” –
ядем и пием всички на корем,
но май че всички пием гола вода.
Мираж ли са кюфтенцата ми три?
В Сахара ли ни води Бате Боко? –
че моите последни пет пари
потънаха в гостилничка „Мароко”.
Сит мароканец – свиркам си с уста! –
сега – дори и да ме пържат в Ада,
взех си петте парици от света
и толкова – за пет пари – изядох.