автор: ivliter

През боровите клони
пробягва глас на сойка разтревожена
от стъпките на есента, които
след себе си оставят жълти дири
и вдигат палави вихрушки.

През боровите клони
с усмивка слънцето отваря
за есента широки порти
и по поляните засява
на есенните минзухари
бляновете тихи
за дълго сиромашко лято.

През боровите клони
към мене гледат къщите от низината
с прозорци неми
и в погледите им замислени
долавям есенните настроения.

През боровите клони
с подсвиркване минава вятърът
и с облаците по небето
рисува новата картина
на къси дни и дълги нощи.