Живее сам сред четири стени
и с никого не иска да говори -
намразил бе съседските сплетни,
бученето дори на асансьора.
Нервиран от децата, че крещят,
прогони ги, напсува ги на майка,
терасата зазида си от яд -
смущаваха му обедната дрямка.
От скука бе нахлул във виртуал,
но хора там не са, а са говеда -
изтриваха го, хакнаха му сайт,
прерязаха му кабела на нет-а.
Изхвърли дистанционното от яд,
раздразнен от поредната реклама -
не му бе интересен този свят,
остана му да зяпа във тавана.
Намерил вече своя кръгозор,
отдавна е забравил да говори,
животът му е като във затвор,
но жалко, няма как да го повтори.