автор: lightgreen

Омръзна ми да съм красива.
Искам гърбица на носа си,
криви зъби.
Искам да не ми подвикват по улиците,
да не ме гледат жадно,
да издера с пирон по лицето си,
че мразя всички.
Искам мъжете да не си мислят за мен,
да не се чудят колко топла съм
между бедрата си.
Да не ме търсят в два през нощта.
Да не ме увличат в сложни
връзки,
романи,
секс за една вечер,
приятели с услуги,
приятелската зона,
романтични забежки,
флирт,
забранени целувки,
крясъци,
викове,
счупени чаши,
разбити врати,
рани,
спомени,
белези.
Искам да ми се подиграват
колко съм противна
колко съм отвратителна,
но когато заговоря,
да чуват какво казвам,
да го слушат,
не защото ги гледам с големи очи,
защото цупя устни,
защото гърдите ми са големи,
защото краката ми са дълги,
а защото го казвам.
Искам да си купя вечеря
без да ми подаряват бисквитка към нея
без да си мислят, че ще ги допусна
в мислите си
по устните си
под кожата си.

Искам да бъда като мъж сред мъже
не обект
не субект
не нещо, което съществува, защото.