автор: daro

Помним ли, или е помен –
„тази есен не е като другите…”

В овалните кабинети на душите ни
политиките вместват си дрипите
с жилаво-жълти езичета.
И от фугите на бордюри
с разширени зеници се питаме:
Устните на окапало лято
с просветни думи ли събличаме
…или ги захвърляме?
Две циганки трупат на куп
върху зеблото на старо тегло
и мъкнат
намек за някакъв…
Надежда, листа и луд.
Тази есен е като другите –
огнена.
Усмивките светват в страни –
този величествен миг,
когато усмивки излъчват за топлене
и стихове служат за греене!