автор: Snejen_bor

На свещи с ром, "Тирамису", видяхме се отсреща.
Тя взрящо злъчно и току, припомняше ми нещо.
Не чувам, стига, спри, нали, години са изтекли!
Гадаех как, кога, защо, какво ли сме си рекли?

Думи като с остър нож, кървят, дълбаят рани,
прощаваш, да, но ти не можеш съшиеш ги съдрани.
На среща с ром "Тирамису", сбогувахме се снощи
и с думи казани полу.....Е.. пак... до нови срещи.
То времето пилее кош със пепел на забрава.
Свеща догаря, тъмна нощ, във сенки се удавя.