Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 4
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: Lamarinnn
:: Mitko19
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо от затвора до моя приятел
раздел: Есета, пътеписи
автор: krasavitsa

    Пиша ти това писмо, приятелю, макар и да не съм сигурна, че ще стигне до теб. Хвани се здраво някъде, за да не паднеш - причината е, че съм в затвора. Може би се питаш как попаднах тук - много добре знаеш, че съм съвестен гражданин и спазвам реда, дори и да не ми изнася.
    Ха-ха-ха, осъдиха ме по неписан закон!
    Поглеждам с едно око през решетките и виждам, че този закон все още не е обнародван в уж демократичната територия. Няма го и като подзаконов акт, вкаран я в правилник, я в наредба, което означава, че ще има още осъдени по същия начин. Това е положението. Демокрацията не е слънце, което да огрява всички независимо от желанието им. Демокрацията е урок, който всеки сам трябва да научи. А уроците изискват усилия...
    Съжалявам само, че наказанието ми прекъсна интересен разговор. Очаквах някой да оспори фактите, но не – никой не го направи, за тяхна чест. Само интерпретацията ни на фактите беше различна. Но и това е крачка напред! В живота си помня времена, когато публично се отричаха и очеизбождащи факти.
    Моята интерпретация на фактите се оказа неписано забранена. Тя възмути онези кресливи представители на толкова опасния нискочел патриотизъм, които реагират на всичко като футболни фенове. Техните ратайски душици най обичат да се отдават на вонящи попръжни, а любят майчиния си език, защото на него псуват на майка най-добре. Нищо ново - още през 18 век английският поет, есеист и литературен критик Самюел Джонсън е забелязал, че патриотизмът е последното прикритие на негодника.
    Осъдиха ме и ме въдвориха с патриотични подбуди, които за някои хора оправдавали всяко действие. Явно не знаят, че и избиването на цвета на българската интелигенция веднага след септември 1944 г. е станало с най-патриотични подбуди и “в името на народа”.
    Но не се безпокой за мен, приятелю, никой не може да ми отнеме свободата да мисля. Всички сме родени с нея, тя е вътре в нас. Някой не искал да слуша мислите ми? Давам му право, но нека ми каже предварително – тук не ти разрешавам да излагаш мислите си – и аз няма да стъпя повече в неговото “тук”. А заплахата, която ми беше отправена, че при рецидив на мислене ще ми се случи нещо “завинаги”, направо ми заприлича на смъртна заплаха. Ще има рецидив, обещавам!
    Изглежда имам душа и мозък на еретик. Често се питам – ако живеех в средните векове, кое бих избрала - дали да се заинатя като Ян Хус и като виждам как прости бабички принасят вършинки за кладата ми да викам отгоре “О, свещена простота!”, или да отстъпя като Галилей с “Добре де, отказвам се от твърденията си...”, а после да им се изплезя, да кажа тихо “И все пак Земята се върти!” - и да си продължа спокойно работата?
    А за простота ли става дума, или за простотия? И може ли простотията да бъде “свещена”? Прекалено милостив е бил Ян Хус...
    Някога нашите учени предци са сметнали за необходимо да напишат на корицата на списанието на книжовното ни дружество мотото: “Ум царува, ум робува...” .
    В книгата си „Досието на Михаил Арнаудов“ - става дума за полицейското досие на големия ни литератор, осъден на доживотен затвор от “народния съд”, Емил Ив. Димитров казва: „Необходими са ни нови образи и образци – не митологизирани „герои“, а „възкресени“ мъртви, всъщност живи хора от плът и кръв – мяра за човешкото и в „интересни“, и в „скучни“ времена“. А на друго място: “колко колосални фигури на българи има още да изплуват от мъглата на нашата немара”!
    Възможно ли е днешният патриотизъм да е толкова плосък и елементарен, та да се крепи на едно-две имена, обрасли през десетилетията с толкова високопарност, че вече нямат нищо общо с личностите, които са ги носили? И всяка забравена истина за тях, извадена наяве, да се възприема като посегателство върху образа им? Това не е никакъв патриотизъм, това е чист фанатизъм.

    Цялата тази история ме препраща към Das Man - нискочелият човек по Хайдегер, който мрази да мисли и винаги се изразява с клишета и шаблони. Само познатото и баналното го карат да се чувства удобно. Той е представител на безликата маса народ, изразител на “мнението на хората”, което налага където и както може. Das Man е създаден не за да мисли, а за да повтаря. Мислещите хора винаги са пречели на Das Man.

    А още Тит Ливий е предупреждавал, че демокрацията често се превръща в надмощие на по-голямата част от обществото над по-добрата му част. И наистина - за Das Man да мислиш различно от другите е не само неприлично, а направо престъпно.

    Този човечец например обича да повтаря, че “изключенията потвърждават правилото” и при това да те гледа победоносно. А как изключение ще потвърди правило? Изключението си е изключение, както и правилото си е правило. Не знам кой е измислил този лаф, обаче всички Das Man повтарят тази глупост, защото така били свикнали. И превръщат глупостта в правило. Единственото ново, което могат да възприемат, е нова глупост. Ум царува, ум робува...
    Като чуе различно мнение, вместо да помисли, Das Man пита: Кой си ти, та да ми казваш?
    Ако някой подложи знанията му на съмнение, убеденото в изконната си правота трътлесто мозъче на това човече не се свени да зареди попръжни и мръсотии по адрес на всеки, който не мисли като него, а после самодоволно да си обърше мустаките с ръкав. При него попръжните заместват мисленето. Но как само се разпищява като изоглавено, ако да рече някой да му намекне, че ще му потърси сметка за обидите. Много бързо се подмокря нашият герой – бързо и миризливо - и никой леке сапун не може да му изпере гащите.

    Ще спра за малко, защото ми донесоха обедната чорба със събитията от територията, нека погледна какво плува в нея… нищо ново, разбира се… едни невежи обвиняват други невежи в невежество. Разликата между едните и другите е, че невежествата им са различни – едните не знаят едно, другите - друго. Резултатът е буламач.

    Та да продължа. Всяко време си има своите Das Man. Днешните научиха нови глупости, спокойно ги приеха за даденост и ги представят за обичаен начин на мислене. Като например самодоволния тъп въпрос на един шоу водещ “не ме харесвате, ама ме гледате, нали?” Ами как ще ти кажем, че те харесваме или не те харесваме, ако не сме те гледали бе, глупак?
    С “патриотичен гняв” днешният български Das Man не вижда нищо хубаво около себе си, оплюва всичко в родината си и сам изгонва децата си в чужбина, а после някой друг му бил виновен.
    Вместо да си признае, че е станал жертва на собствените си глупави илюзии и да се върне овреме, емигрантът Das Man подлага чувствата си на фрикции, като започва да пише патриотично-носталгични текстове за родината и да рони неспирни сълзи за изоставената бащина къща на село... ми да не си я изоставял, бре, баща ти не е безсмъртен, дойде твоят ред да я поддържаш.
    Ако полицията в чужбина го напердаши заслужено, казва - тук пипат яко, но ако го напердаши българската полиция, крещи, че това било полицейска държава. Ако го глобят в чужбина си плаща глобата и си трае, но ако го глобят тук – некадърното ни правителство се чудело как да го ограбва. Това човече отказва да разбере, че колкото повече иска от държавата, толкова повече трябва да й дава.
    Но най-голямото му удоволствие е да се възмущава.
    Das Man гражданинът се възмущава, че улиците са целите в дупки, а когато общината започне да ги ремонтира, се възмущава, че придвижването из града щяло да се затрудни и настояват кметът да се извини. И... хък-мък, за да им е мирна главата, кметовете започнаха да се извиняват! Интересно – кой се извинява за причинените неудобства на този изискан господин, когато прави ремонт в собствения си дом? Да се чудим ли, че и Das Man журналистът започна да разпространява информацията за предстоящи ремонти на улици като нова заплаха за спокойствието на горките граждани?
    Das Man кафеджията реве, че ще фалира от забраната за пушене на обществени места, сам предлага мярката да се въведе постепенно - и след като правителството се съгласи и му угоди, най-нагло вика, че то било непоследователно и нерешително. И правителството търпи, вместо да му тегли една!
    Днешните Das Man се оплакват, че пътищата в страната са разбити, а когато държавата започне да ги оправя, казват, че не ядели асфалт. Че кой ви кара да ядете асфалта, бе? Яжте това, което сте си заработили!
    Das Man приема промените с голямо подозрение. Той няма никакви знания за историята, смята, че както е днес, така е било винаги и затова никой не трябва да подлага нищо на съмнение и да мисли за промяна. Децата, внуците, че и правнуците му трябва да учат същото, което той е учил някога, а най-високото постижение на българската патриотична поезия за него е “Аз съм българче”. Много обича да приключва разговори с “ти пък все много знаеш”. По цял свят е нормално е да упрекваш някого, че не знае, а той упреква знаещите... ай полека, бе!
Твърди, че всички политици били еднакви, а всъщност самият той си е все същият глупак. От всички човещинки глупостта е най-трайна и непреходна, защото не изисква никакви усилия.

    Преди повече от половин век големият ни и днес почти напълно забравен писател Стоян Михайловски изброява разрушителните за обществото ни доктрини, разпространявани тогава: че власт и ярем били работи тъждествени и равносилни, че атеизмът бил условие за проглеждането на духовно слепите, че лишенията на сиромаха произлизали от охолността на богаташа и че правдата можела да бъде всадена в обществото само по един начин — чрез желязо и кръвнина. Колцина са го чули тогава и са се замислили? А днес?
    Да, ум царува, ум робува...

    И нещо, което не е много известно - същият този масов “патриот” Das Man, който не само отказва да мисли, но забранява и на другите да мислят, най-демократично е довел някога в Германия Хитлер на власт - за добруването на народа!

    Родино, какви ли не простотии са извършвани в твое име...

    Ако се питаш защо въпреки всичко ти пиша това дълго писмо, приятелю, то е защото мислите ми напират да бъдат споделени с някого. Дори и да не стигне до теб, един поне със сигурност ще го прочете – надзирателят. А това никак не е малко.

изключи ха централно то ка и пИша в тъмното
сетих се за
оскар уайлд
някогашната англия го е затворила, а сегашната се гордее с него

не намираШ ли нещ о шизо френно
          в тая
     работа

леканощ
драги D as man


Публикувано от alfa_c на 17.10.2012 @ 08:34:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
194 четения | оценка няма

показвания 26384
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Писмо от затвора до моя приятел" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Писмо от затвора до моя приятел
от Markoni55 на 26.02.2019 @ 17:33:34
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля си, че от 2012 до сега времето е спряло...Нищо не се променя в супата, нищо...и това е тъжно...Тогава съм го пропуснала това писмо, идва при мен със закъснение, но все едно си го писала днес...


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 02.04.2019 @ 17:20:40
(Профил | Изпрати бележка)
А аз съм пропуснала този твой коментар. :) Напоследък си създадох навик да правя по-често ретроспекции. "Всичко тече, всичко се променя..."
Не си права, много неща са променени, и то към добро. Не че няма още за оправяне, но съм убедена, че най-важното за промяна се намира в черепните ни кутии. Най-трудно ще се справим с черногледството си.
Но толкова много хора вече изръшкаха света, убедиха се, че другите държави и народи с нищо не ни превъзхождат - и се върнаха тук помъдрели, че светлината в тунела съвсем скоро ще ни оспепи.

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от anonimapokrifoff на 18.10.2012 @ 21:25:04
(Профил | Изпрати бележка)
За малко писмото да не стигне до мен. Не се предаваш лесно и правилно. А колкото до клишетата и шаблоните, те си имат и добра страна - чрез тях информацията се възприема най-бързо.


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 24.10.2012 @ 21:45:18
(Профил | Изпрати бележка)
За малко да те забравя, бях те оставила за накрая.
Основно правило на демократичните медии е свободата на мненията. Стават грешки, ако ме разбираш. :-))))
Що се отнася до клишетата и шаблоните... права си, те се изучават в началното училище и служат добре за класификация на... жизнени ситуации може би. Аз ритам срещу глупави и безсмислени, изредила съм няколко. Както и срещу използването им не на място.

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 18.10.2012 @ 02:06:49
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Незнам дали е на Златките държавата,но имам сериозни подозрения,че е на Das Man-овците..То пък как се получи думата..:))
Трябва си,трябва си винаги противоположна тежест..Та да не се обърне лодката!
Готини са,наистина..С удоволствие надникнах в кореспонденцията!:)
Поздрав!


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 18.10.2012 @ 22:00:51
(Профил | Изпрати бележка)
И за мен е удоволствие, когато наминеш. :)
От Das Man отЪрване няма, нормално е да ги има, въпросът е как да накараме нашите да повтарят умности, а не глупости.
Поздрави!

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 17.10.2012 @ 16:12:18
(Профил | Изпрати бележка)
С публикуването на това писмо отиграхте висока демократична топка, госпожи и господа админи, поздравления!
Приемам го като съгласие да продължа да си разсъждавам при вас.
Абе... някой казвал ли ви е скоро, че сте готини?
:-))))))))))))


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от zebaitel на 17.10.2012 @ 13:05:11
(Профил | Изпрати бележка)
Хм, в този ред на мисли, чорбата ти едва ли ще стане по-питателна, а аз ти препоръчвам книгата на Милен Русков "Възвисяване". Ти може и отдавна да си я чела, щото знам, че няма да останеш без четиво и в тъмницата, но аз за всеки случай!


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 18.10.2012 @ 12:04:08
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм я чела, благодаря ти за препоръката. Че то в това книгоиздателско море кое по-напред...

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от mamontovo_dyrvo на 25.10.2012 @ 14:47:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ми...то какво да каже човек...по изключение...


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 25.10.2012 @ 20:24:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ха-ха-ха-ха! Точно и на място...

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от verysmallanimal на 17.11.2012 @ 13:06:30
(Профил | Изпрати бележка)
Напоследък около пощенската ми кутия ежедневно се натрупва голям куп похабена хартия - толкова голям, че не мога да изляза на улицата, та си седя в стаята и зяпам през прозореца. Ама дяволът си няма работа - взе, че пъхна под вратата писмото ти. Това, че си в затвора е чудесно - докато има кого да затварят по такива причини, има и надежда. Другият лъч светлинка идва от позоваването ти (с явно пристрастие) на Хайдегер, а именно - баталиите около него продължават, а това ще рече, че мисленето като занимание не е затрупано от камара песнопойки.
Уважавам стремежа ти към другост, защото съм убеден, че само другостта разкривява шаблона и така поражда стремеж към познание. Самият аз съм с един крак в затвора, защото смятам, че няма значение кой какво мисли - има значение само това, че мисли (когато и ако).
Мисля, че мястото ти е там където си - свободно място за свободни хора.
Хайде, че ме викат - ще ни раздават байрячета.


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 17.11.2012 @ 20:30:44
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))
Аз съм си свободна, но други се оказаха несвободни. :)
Поздравявам те с това:

Освободените

Когато им събориха Бастилията,
мнозина от обречените плакаха.
Но не затуй, че бяха се събудили
и не затуй,
че слънцето видяха...

За своите тъмници те тъгуваха,
за каменните зидове студени...
Болеше ги от страх да съществуват
без впилото се в мислите
смирение.

Страхуваха се птиците да чуват...
Стените бяха мярката за светло...
Тъй дълго свободата бе сънувана,
че сякаш беше
в камъните вплетена...

Какво ли е животът без палачите?
Отказваха дори да си представят,
че може и без бича да заплачат,
и без окови
път да си проправят...

Когато им събориха Бастилията,
мнозина си запазиха веригите.
Издигнаха си собствени килии
и пак се оковаха в тях –
завинаги...

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от angar на 17.11.2012 @ 21:54:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Защо не си посочила автора на това хубаво стихотворение, Красавице - че автор е Травалер? Така както го използваш, човек ще помисли, че е твое. Да, то малко се различава от публикуваното от Травалер, станало е много по-хубаво, но това дава ли ти право да не цитираш първоизточника; не те ли е страх, че ще те обвинят в плагиатство? А в писмото ти, в което отново демонстрираш ерудицията си и независимостта на мисленето си, се усеща нещо пресилено. "Патриотизмът е последното прикритие на негодника", казваш. Може би, но когато става дума за негодници. Но нима патриотите по правило, по дефиниция, са и негодници? Патриотизмът въобще лошо нещо ли е? И патриотизмът, както и обичаите, и както въобще моралът, е възникнал в хода на еволюцията, защото благодарение на тях народите са оцелявали. Народи без патриотизъм не са оцелявали.И нима някой е против това - да се знае за героите ни всичко от биографиите им. И не ги обожествяваме. Уважаваме ги и ги обичаме като обикновени хора, със слабостите им. И се възмущаваме, когато някой използва това, че са имали и някаква човешка слабост, за да ги оплюва.А това, че уж сме издигнали в култ двама-трима герои, и стараейки се тях да въздигаме, не допускаме от историята ни да изплуват и други имена на герои, и други патриоти, е лъжа. Колкото повече, толкова по-добре!Ние въобще сме чуден народ, в най-хубавия смисъл. И не само в миналото, далечно и по-близко. Може да има Дасмановци, и как да няма - но това е грешка на създателя. Защото посланието на мозъка е :"Не ме карай да мисля!"Има и мързеливи, и глупави, и за нищо неспособни; но пък като гледам как работят и се държат други, им се възхищавам - и работливи, и способни, и добросъвестни, и честни. Дори в условията на демокрацията.

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 17.11.2012 @ 22:20:50
(Профил | Изпрати бележка)
Нарочно пуснах стихотворението без автора. :-))))
Който не го помни (или го е пропуснал), да си каже:
- Я, на кого ли е това? Не е нейно, тя не може да пише поезия. :-))
Радвам се, че ти се сети. :-)
Освен дето е много добро, е точно по темата - за окованото шаблонно мислене, от което сами не искаме да се освободим.
По другите въпроси ще ти пиша утре.

]


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от lordly (lordly@mail.bg) на 17.11.2012 @ 14:49:37
(Профил | Изпрати бележка)
Да-а-а! Като се замисля по темата ти, никак не ми става хубаво, ама пък поне съм се замислил...Поздравления!


Re: Писмо от затвора до моя приятел
от krasavitsa на 17.11.2012 @ 20:39:40
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
И аз така предположих в детското си писмо - че възрастните не обичат да си задават въпроси и да размишляват по тях, защото не харесват отговорите.
Благодаря за вниманието!

]