автор: angar

“Пращи от сила младото ми тяло!
Другари, който иска - да се борим!”

Това е стих от времето, когато
едва навлязъл бях във месец май,
и мислех не, дори и не помислях,
че може младостта да има край,
че може здравето да има край,
че ще повяхне гордата ми шия,
че може старостта да ме пребори.

Сега съм вече в края на октомври.
След месец-два ще си отида от света.
Снегът със бял саван ще ме покрие,
ще ме поеме в скута си смъртта.

И като ме поеме – голям праз!

Спокойно гледам в бъдещето аз.
Там няма ад, нито чистилище, ни рай,
нито кавги, ни крамоли, ни бой.
Какво по-хубаво от вечния покой!

Каквото беше, всичко тука беше.
Тук всеки ще измине своя път.
На радост бедно, на тъги богато,
изпълни времето ми своя кръг.
Навозил се, ще сляза от колата.

А календарът се върти безкрай,
и синовете ми сега са в посред лято,
а пък пред внуците - е месец май!