автор: Zvon

(Повод за написването на този тескт бе статията "Царската детска градина" на Крикор Асланян, публикувана в блог Стара София).

Eто какво пише в спомените си за стара София д-р Страхил Хаджихолиолчев:

"Царската детска градина се намираше срещу къщата на д-р Сърмаджиев, едно великолепно творение на арх. Фридрих Грюнангер. Бе разположена в парковото пространство, оформено от виртуозния придворен градинар Карл Бетц, ученик на Даниел Неф. Това райско кътче мамеше децата с люлки, въртележки, катерушки, пясъчници. Имаше и сцена за театър и концерт. Там за първи път видях и "Червената шапчица", и "Пинокио". А през 1940 на тази сцена бе изсвирена симфонията приказка "Петя и вълкът" от Сергей Прокофиев. Дирижираше Панчо Владигеров. Помня, че четецът стигна до "Вълкът, щом разбрал, че е хванат, започнал диво да подскача за да
се освободи. Но Петя закрепил другия край на въжето за дървото и докато се дърпал, вълкът само затягал примката". Точно тогава от близката зоологическата градина се чу свирепия вой на истински вълк.

Друго изкушение в детската градина бяха павилионите за закуска. Колко много захарни петлета сладко съм изблизал там! През лятото гувернантката Хенриета ми купуваше щвейцарски ванилов сладолед, а около Коледа ме глезеше с горещ киндерпунш, от който бузите ми червенееха.

Но най-много деца се събираха около истинските самолет, танк и парен локомотив, разположени в северозападната част на градината. За мен най-привлекателен бе танкът. И досега го сънувам - сред грохота и барутната пушилка на танкови битки. Познавах го до най-дребните му детайли! Това бе лек танк Шкода, производство 1934 г. Корпусът му бе защитен с броня, чиято дебелина бе от 12 mm до 35 mm. В предната лява част бе мястото на картечаря, а вдясно от него на механик-водача. В купола се разполагаше командирът, изпълняващ и ролята на стрелец. Там оперираше и пълначът, съвместяващ и задълженията на радиооператор. Основното въоръжение на танка се състоше от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието бе разположена картечница - 7,92 mm ZB 35, а още една бе монтирана на корпуса. Боезапасът, ако добре съм запомнил, възлизаше на 72 снаряда за оръдието и 1 800 патрона за картечниците. С Генади, Елефтер и Манаси - съседи от улица Шипка - станахме неговия детски екипаж. Бащата на Елефтер бе фелдфебел Спиридонов - танксист от Бронираната бригада. За три месеца упражнения, строгият фелд. Спиридонов ни превърна в отлично сработен танков екипаж. За две минути от сигнала за тревога, ние успявахме да заемем местата си в танка и бяхме готови за бой. Винаги ще помня деня 6 октомври 1940 г. Бе неделя - кротък есенен следобед, около 3 часа. Екипажът бе строен до танка, а чичо Спиридонов с хронометър в ръка обяви бойна тревога. На втората минута от дулото на танковото оръдие проехтя изстрел. Снарядът прелятя над Финговата ограда в посока югоизток и след около пет-шест секунди чухме разрива му, някъде в Корубаглар, където сега е телевизионната кула. Упражнението, наредено от фелд. Спиридонов, категорично не предвиждаше произвеждане на изстрел, а само зареждане на оръдието и премерване по указаната цел. Но Елефтер, така се увлече, че неволно дръпна спусъка на оръдието. Сполай на Бога, нещата завършиха благополучно. Нямаше щети и благодарение на бащата на Генади - о.з. генерал от артилерията, изключително приближен до двореца - случаят завърши само с кратка и неясна дописка за инцидента, публикувана във в-к Мир от 7 окт. 1940 г."