автор: lozanovr

частици от мозайката, които не забелязваме отделно...


Силни сме все, когато...
Добри сме - че трябва.
Обичаме въпреки,
Злото все ни грабва.
Маските падат- защото.
Бързаме, а сме бавни.
Боли ни - усмивката..
Тъжни сме, но забавни.
Утре е. И къде сме?!
Филмът – все по банален.
Кадърът - нЕ режисиран.
Краят – леко фатален.
Искаме – още и още.
Малко е, без съмнение.
Мислим - преди заспиване.
Денем нямаме мнение.
Други решават и скланяме.
После въпрос – докъде?
В сънища чакаме щастие...
Докато Бог въздаде...