автор: Albatros

Като отстреляна пехота
редеят дните ми – ята,
все по-далече от живота
и все по-близо до смъртта.

Съдбата яко ме развинти –
на път към райските поля
набивах крак, хвърчаха цинти,
но дъжд от кинти не валя.

В ошмулената ми държава
не найдох друг, по-сладък кеф –
пях цял живот за чест и слава,
а не за някой смачкан лев.

Не вдигнах никому секира.
Врат на дръвник не преклоних.
И не наемник! – аз умирах
единствено във своя стих.

Войник – със стих прогонил мрака,
за себе си запалвам свещ.
В атака, брат! Напред, в атака! –
ти нямаш право да умреш.

Сред хора, птици и поети
живя – и писа на ангро.
И цялата земя ще свети
от пламналото ти перо!