автор: ednaotvas

сигурно вече приготвяш въжетата,
оплетени от оголените ми нерви,
с влакна от прималялото ми внимание да се пазя,
с конопени нишки
от обич, примесени с мъничко нежност и страст,
в които да се препъна

сигурно вече знаеш
как, къде и кога
ще ме пресрещнеш. Около ъгъла,
при сянката на хвърчилото,
и ще впиеш отчаяно ръцете си в мен,
прониквайки до центъра
зад очите ми

сигурно даже ти е известно
колко ще ме целуваш
и какво ще ти казвам,
прилепвайки,
всички онези неща,
и начинът, по който го правя,
докато се наместваш
болезнено, леко вляво

сигурно прозираш във бъдещето
и там има едно малко столче,
на тавана,
отредени за мен,
Или не.

сигурно знаеш всичко,
както и факта,
че винаги можеш да ме върнеш и вържеш за себе си,
с устни,
да ме притеглиш и имаш обратно,
с моите чувства

сигурно имаш точните думи,
пробиващи тъпанчетата,
втурващи се в сърцето ми
и нахлуващи пряко в кръвта ми

сигурно е, че те обичам,

но аз не знам почти нищо от тези неща,
а ми се искаше да ги знам,
да съм убедена и сигурна,

за да съм там...