автор: ambrouse

Рядко сънувам, но снощи сънувах, и то не какъв да е сън, а нещо, което изглеждаше почти истинско. Лицето на човека, който ми се присъни, беше замъглено, но думите му, ясни и гръмни, проникваха веднага в съзнанието ми. Той започна така:
– Онзи ден ходи на кръчма с приятели, а?
– Ами ходих, защо да не ходя?
– Няма лошо човек да се позабавлява, ама ти такива глупости започна да дрънкаш, когато удари две мастики, че направо ми идеше да …няма значение.
– И какво щеше да ми направиш? Я се разкарай, аз от сънища не се плаша.
– Не се репчи, просто искам да ти кажа някои истини.
– Ами казвай де, че току виж ми се е припикало и съм се събудил.
– Та понапи се ти значи и започна да разправяш, че няма нищо по–ценно от човешкия живот. И други глупости дрънка, ама както и да е.
– Е и?
– Животът на средностатистическия българин е ценен горе–долу колкото един тристаен панелен апартамент в София.
– Това прозвуча грубо.
– Хайде да посмятаме и ще се убедиш, че съм прав.
– Не знам дали ще мога да смятам насън – отвърнах ехидно аз.
– Ще можеш, ще можеш. Така… пример. Един човек работи 40 години при заплата 800 лева. Като се махнат разходите, нужни той да съществува, спестеното няма как да е повече от 200 лева на месец. Излиза, че този човек носи печалба 96 хиляди лева. Няма да говорим за дисконтиране на парични потоци, за да не се усложняват нещата.
– Човек не е машина за пари, той има чувства, мечти…
– Друг пример. Питах аз един закъсал за пари българин ако ти дам 5 хиляди лева, ще играеш ли веднъж руска рулетка, имайки предвид, че вероятността да умреш е едно към шест? Той веднага каза не. Предложих му 10 хиляди. Мисли той, мисли, ала не кандиса. На 20 хиляди обаче се съгласи. Значи оценява живота си на 120 хиляди.
– Не разбирам за какво говориш.
– Много добра разбираш ти, знам, че си учил висша математика. Трети пример. Питах един доста заможен човек колко би дал, за да има робиня, която да готви, пазарува, чисти, пере, глади, и която да му е на разположение във всеки момент, до края на живота си. Той мисли и дълго смята, а накрая се спря на сумата от 80 хиляди.
– Това са някакви извратени фантазии.
– Четвърти пример. Питах няколко хора занимаващи се с благотворителност дали е разумно да се дадат 100 хиляди евро за спасяването на тежкоболно дете. Първоначално те отговориха с „да”, но след като обмислиха алтернативите за похарчването на тези пари – например за животоспасяващо медицинско оборудване – решиха, че сумата е твърде висока.
– Когато един живот, може да се спаси, трябва да се спаси на всяка цена.
– Хайде бе! Представи си, че някой събира чрез SMS средства за лечението на осемдесетгодишна жена, болна от рак. Нищо няма да събере, каквото и реклама да направи, защото нейният живот не струва почти нищо поради напредналата възраст.
– Повръща ми се от тези приказки. Тази жена има близки, които я обичат – синове, дъщери, внуци.
– Още един пример. Представи си, че един човек иска да си продаде всички органи. Бъбреци, сърце, черен дроб, бял дроб, ретините на очите… е, медицината все още не може да оползотвори всичко, но това, което може…
– Тези неща се взимат от трупове.
– Ако има съгласие за донорство. Консултирах се с лекар, при наличието на добре развит пазар, сумата ще е около 120 хиляди на тяло.
– Абе това да не са ти резервни части! Човек не се състои само от карантии, той има и душа.
– Нямам намерение да влизам в теологични спорове. А за да се отгледа едно дете, трябва в продължение на 18 години да се отделят средно по 400–500 лева на месец за…
– Децата са плод на любовта и носят щастие. Не може да се оценява…
– Да бе, да. Не ти ли прави впечатление, че при всеки от случаите сумата е около 100 хиляди лева? Странно, а? Просто това е реалната пазарна цена. Колкото един панелен апартамент, колкото една скъпа кола, колкото 300 декара земеделска земя, колкото…
Тогава се събудих, облян в пот.