автор: jynx

октомври-декември, 92 дни
през които орлите тъпчеха на място с празни ръце -
оттам накъдето сме тръгнали връщане няма,
казваха с апатични кокоши лица
и остреха човки за едно последно разкъсване

зимата дойде, нагърбила оловен градски сняг
из въздуха се носеше нагорещен метал
и крясък на разлято стъкло*

аз те търсех из тълпите -
развял ръкави, невъзможен сив балтон
понякога се закачах за дръжка в трамвая
и стоях така, ватманите се сменяха един след друг
аз продължавах да чакам в движение

друг път се взирах от улицата, нагоре -
издялал от мускулите си нож
разрязвах медузите скрили небето
но и зад тях нямаше нищо, нямаше теб

казваха че ще умра преди да те намеря
и аз всяка сутрин по малко умирах
превърнах се в шампион по умиране
от цялата тъмна страна на луната
нямаше камък по-мъртъв от мен

всеки иска да е там когато спускат завесите
на големия театър, ако някой ти каже
че след ядрената зима пролет се не пуква
отговори му че не е зацепил въпроса -

хвани ръката ми, Червена
заедно ще претанцуваме петрола