автор: varban_kolev

Богатство, лукс, висока служба,
а в обществото – реноме,
със властници продажни – дружба,
това за мен съвсем не е.
Лакей на днешните велможи,
подлога и на богаташ,
от бедни да съдирам кожи,
не ми се нрави тоя стаж.
Палати, яхти, скъпи вили,
да имам всичко в сит живот,
да кътам пачки с всички сили,
за мен не е такъв компот.
Да имам собствена охрана,
колата ми – модерен джип,
храна и вино най-отбрани,
не е за мен – аз друг съм тип:
със дрехи втора употреба
и много често без пари,
със глад, корема ми изгребал,
безсънен, даже до зори,
несретен, колкото си искаш,
с приятели от нисък слой,
от беднотия да ти писне –
това е той животът мой.
И още – няколко балади,
в театъра – горещ актьор,
любящ момичетата млади,
че често бивал съм на зор.
Такава ми била съдбата,
такъв е моят труден ден.
Но погледът ми – в небесата.
В небето ме търсете мен.