автор: Albatros

Тъй както рибата в потока,
когато плува, не шуми,
и рисът вади нокти в скока,
наточени като ками,

Тъй както охлювът се шмугва –
безмълвен – в росните треви,
или една девойка смугла
на пръсти в моя сън върви,

тъй както – тих – ветрецът милва
косиците на моя син,
и подир работа усилна
денят се кротва с малък джин,

тъй както иде – ненадейна
и тъй красива – есента,
и птичите ята се рейват
далече нейде – над света,

по-тих от мъжки плач на пазва,
по-остър от секира в пън,
така – безшумен – аз се врязвам
във твоя ден и стих, и сън.