автор: dani78

Беше мразовита декемврийска нощ, когато малкият Васко влезе бързо в болничната стая. Държеше торбичка с пресни плодове от пазара и раница на рамо. Погледът му веднага се насочи към празното и оправено легло в дъното на стаята, което бе пусто и безшумно,стоейки някак призрачно до прозореца. Детето се стъписа и силно извика:
- Ама къде е тате? Онзи ден като идвах бе тук! Искам си моя тате, искам той вече да си дойде вкъщи- нямам търпение да го чакам. Утре имаме новогодишно тържество и аз съм дошъл заради тате на болницата в тази студена нощ навън, за да му кажа моето стихотворение, а него го няма. Къде е- кажете ми?
Последва гробно мълчание в болничната стая. Няколкото болни мъже гледаха с мъка и бледо, напрегнатото дете, което отново запита:
- Искам си веднага тате. Къде е? Кажете ми, че ще се ядосам. А и той като разбере, че съм дошъл и че го чакам, а вие не щете да кажете къде е, ще ви се разсърди ужасно.
- Малкият, не се дразни! Татко ти ще дойде, но и ние не знаем кога. А ти сам ли си?- смънка единият от болните.
- Не, мама отиде при главния лекар, разтревожена е нещо, но не знам. Казах й да му каже, че искам да си приберем тате вкъщи и там ще видите как ще се оправи, няма да лежи тука. Ама всъщност вие да не ме лъжете нещо? – досети се детето.
- За какво, малкият?
- Ами татко да е излязъл пред болницата и да ме чака отвън и да си ходим направо вкъщи-той много ме обича, а и нали сме мъже, имаме много неща да си казваме. Аз вчера какъв голям снежен човек нарисувах, а навън колко играх със снежни топки- искам всичко да му разкажа, че онзи ден като идвах, не можах нищо да му кажа. Само за секунда го зърнах да лежи тука на леглото, с една система забита в ръката му и то от вратата. Докторите само мама пуснаха за миг при него, а аз толкоз исках да вляза и да му кажа ,че съм добре и че се грижа за мама и баба и дядо. Те не знам защо не дойдоха тази вечер, баба само плачеше, но сигурно е уморена, а дядо го нямаше вкъщи. Татко сигурно е излязъл да пуши отвън, пред болницата или говори по телефона с дядо да дойде да ни вземе, като го изпишат.- говореше разпалено малкият Васко.
Болните мъже се спогледаха, но нищо не казаха.
- Ама вие само ще мълчите ли? Кажете ми къде е татко, че щом се върне лошо ви се пише.- каза момчето.
Едва тогава единият болен с тежест каза, кашляйки:
- Татко ти май отиде до операционната, но не знаем кога ще се върне.
- А къде е операционната?
- Не знаем, но май не е в този блок на болницата.
- А къде?
- Отвън, в съседния, но ти стой тук.- каза повелително един от болните.
- Не мога да стоя при вас. Вие не сте никакви мъже, нищо не говорите! Ама той, татко, само да дойде и ще ви се накара едно хубаво и ще видите! Нищо че е болен и не можеше онзи ден да става.Сега аз знам, че е добре и ще се уверите колко е силен.- говореше емоционално детето.
Мъжете не обелваха дума.
- Като няма да ми говорите, аз ще ви оставя и ще отида да потърся операционната сам. Ще им кажа, че вече съм голям мъж и ще ме пуснат при татко.ще видите вие, а затова ,че ми мълчите цял час да знаете, много лошо ви се пише като се върнем с татко. – закани се детето и тръгна към вратата.
- Чакай , малкия, татко ти ще се забави, може би, сложна и скъпа операция сигурно ще му направят и едва тогава ще се върне.- каза единият болен.
- Аз имам пари- каза детето и извади няколко монети от джоба си- ще я платя! - Няма да стигнат, малкият. Трябват още малко- задавено рече болният.
- Ами тогава излизам на пазарчето пред болницата- ще продам ей тази си раничка на гърба, да платя операцията на тате, за да си дойде още тази вечер вкъщи, че имаме по мъжки нещо да си поговорим. Хайде "чао ви" и ако тате излезе преди да се върна, му кажете да ме чака- заповяда детето, изкачайки от стаята.
- Чакай малкият.- опита се безуспешно да го спре болният, тъй като останалите бяха излезли, разчувствани от покъртителния разговор с малкия Васко.
Уви, безуспешно. Детето избяга по коридора и се шмугна в асансьора, чиято врата се отваряше. После се озова във фоайето на болницата, затича се, огледа се и реши- "Преди да отида и питам за операционната , ще отида и ще продам раницата ми". Запъти се към пазарчето отсреща. Пресече успешно пред клаксоните на минаващите автомобили и още на първата сергия попита възрастен мъж:
- Дядо, за тази раница колко пари даваш? Татко е в операционната, а трябват пари, разбрах - да го спасят?
Мъжът го погледна учудено и каза: Не знам, малкият. Не е малко пари. -Дядо, продавам я!- каза детето през сълзи- Татко ми я купи миналата година за училище, но сега е болен и трябва да го спася! Ще я продам, той като разбере, че съм я продал, ще се ядоса, но ние с мама ще купим същата подобна и той няма да разбере. Вземи я дядо, моля те!
Възрастният продавач нищо не каза, изкашля се, погледна към болницата, светеща в тъмната студена декемврийска нощ и му каза:
- Малкият, задръж си раницата! Татко ти е много силен, аз го познавам и не искам ми се кара Затова вземи тази петолевка, повече нямам, пък дано стигне за операцията му. Ще видиш, че ще оживее и ще се оправи, още докато се върнеш в болницата.
После се обърна рязко и запали цигара. Малкият Васко остана недоволен. 5 е малко число.Аз още много- много не мога да смятам, но едва ли ще стигнат тези пари да оперират татко добре. А татко трябва да се оправи, искам да живее и още тази нощ да си дойде вкъщи.- мислеше си малкото момче.
Така той обиколи всички сергии на пазара, разказвайки историята за болния си баща, който не може да става и е на операционната маса. Всеки му даде по някоя банкнота, която детето грижливо свиваше и пъхаше в джоба на панталончето си. По едно време на Васко му стана адски студено, започна да подсмърча и реши да се върне в болницата със събраните пари възможно най-бързо и ги занесе в операционната.
Затича се. Прекоси булеварда и погледна към прозореца на болничната стая, в която трябваше да бъде татко му. Беше тъмно , само звездите грееха, но не стопляха никого в студената нощ. Легнали са си,помисли си, а сега - накъде?
Дано спася татко и го взема вкъщи при мен - реши детето и се запъти без посока към хирургическия блок. ......
Още на входа го задържаха.Навън ставаше все по-студено и неприятно, като само една голяма звезда продължаваше неуморно да свети и трепка, намигайки топло от небето в мразовитата декемврийската нощ...........................