автор: Waljo

Все още нещо шава, ала нямаме - държава
Не се предавай и помни, българщината пази.
България помни и знай, за ней живота си отдай.
Не се продавай за пари, Ти България люби.
България е трън в очите на тези, где не я зачитат.
Свободата с кръв плати я, загуби Македония, Тракия...
Историята все още помни кервани, хиляди бездомни.
Преследвани и сега и преди, само защото са българи.
Стотици хиляди избити, земите ни със кръв пропити.
Утре е късно, днес е рано.Вечно помни Сан-Стефано !
Берлин така ни подреди, България, кат торта раздели.
Русия ни освободи, но Македония на сърби подари...
Един народ-две държави, нищо се не говори, ни прави.
Слуги наши в Коминтерна, Народ убиха с мъка черна.
По обичай от векове стар, награди тях, руският цар,
войски „смели” ромънци, воювали с жени и грънци.
Превзели земи- коджа, българска златна Добруджа.
Не ни трябват тирани, сами сме си душмани...
Завист, злоба ни мори, че всичките са маскари !
Вече и ние „сме” в Европа, ала все нещо ни хлопа.
Не става „нова” демокрация, със стара „дипломация”.
Фурнаджийските лопати, стават за... дипломати...
Народа винати си пати, от алчни, тъпи тарикати.
Каквото ще да става, той взема, но не дава !
Все още нещо шава, ала нямаме – Държава .
Два мандата президент, ала е без опонент...
Има тройна коалиция, но пък няма опозиция.
На управляващите наслука, на Народа хляба и лука.
Заради мутри и тузари, гасиме все „пожари”.
От стари „другари”, „нови” пожарникари...
Имаме си политици, те са прелетните птици.
Партия напред ни води, със скрити кукловоди...
Хайде, на „много е лета”, със стари досиета.
С избори до дупка, а с парите – чупка !
Щастлив е депутата, на пост и на заплата...
Вместо бавно да тлееш и в робство да живееш,
Вдигай се Народе мой, за един последен бой !
Друго не остана май... силата си осъзнай !
Всички ние що милеем, „Мила родино”да пеем,
за нашите деца и внуци, да вдигнеме юмруци !
Дните с мъка пропити, раждат нови комити...
Ще ни трябват пушки и стари верни дружки.
За да грейне Свободата, развейте знамената !
Всички недоволни тук, да ударим, кат юмрук !
Имаме последен шанс, събудете се от транс...
Оръжие да грабнем, виновни да нападнем !
Куршуми ще са пломби, а камъните - бомби.
Дружно да въстанем, или роби да останем...
Навънка да заминем, или тука да загинем ?
Изтрийте таз полюция, да направим революция !
Туй е много жалко, че двама май сме – малко !
За да има рима, нека бъдем трима...
Да опитаме късмета ! Кой води тази чета ?
Един е председател, с досие - предател...
Все още нещо шава, ала нямаме - държава..
Не само аз съм писал...Нищо няма вече смисъл !
На власт идват „новите”, да ни сложат оковите...
Като махнем „старите”, пари трупат – с камарите.
Тъй ще бъде и е било, стенем, влачиме тегло.
Световните таланти, са нейде емигранти...
А най – жалките простаци, със „златни” мераци !
Защото много зная, не мога да си трая...
Зная, че нищо не зная, зная не ще съм в Рая.
Лъжат ни с декларация, мъчат с псевдо-демокрация.
Може и кюмюр да рина, аз не мога без Родина.
Управлява селски кмет, за Ада с евтин билет.
България помни и знай, за ней живота си отдай !
Не се продавай за пари, Ти България люби !
Не се предавай и помни, българщината пази !
Все още нещо шава, ала нямаме държава...