автор: traveller

Светът ми е сложен, затуй съм се сгушил
из някакви свои измами -
на топло примамен и трудно заслушан
в съветите топли на мама.

Подреждам си дните, живота, цветята,
душата си даже подреждам.
Обмислям кого да обичам през лятото,
обмислям и как да изглежда.

Решавам си дните, а нощи затръшвам
съвсем непонятни за мене,
побрали ме в мрака си - потен и смръщен,
и молещ, и сбъркан, и земен...

Объркват ме дните... Повтарям ги някак,
приготвям се сам да умирам.
Но после не виждам ни смисъл във края,
ни край през деня ми прозира.

Светът ми е сложен. И толкова бистър,
че всички въпроси накрая
са всъщност родените в нощите истини -
а аз съм роден да не зная.