автор: blagova

Сирак е моят дом. Под ключ е. Изоставен.
Прашасва малък том, на масата забравен.

Въздиша нежен стих, захвърлен недописан.
Оазисът ми тих - да чака е орисан.

Кръстосва моят дух. По пътища. Сред грижи.
Битува в делник чужд. И чужди рани ближе.

Обсаждат моя ден все мисии случайни.
Далече от дома. От римите потайни.

Живея в друг живот, в обноските му груби.
Надянал ми хомот. По пътя ме изгубил.

Най- скромната мечта отглежда в мене семе:
Да срещна вечерта със томче на Есенин.

От светлата печал духът да се опива.
И в мрака засиял, спокойно да заспива.