автор: victo

От игра на думи съм заобиколена,
но насаме като остана
заглъхват всичките звуци печално
и връхлита ме миналото странно,
плаха мисъл се прокрадва за бъдеще
неясно.

В тази моя самота
все искам да претворя света,
да срещам хора в доброта-
а ти да ми подадеш ръка...

Усещам топлота в твойте длани,
спомен ме обгръща
за прегръгките мечтани,
и чувсвам се като зверче.

Но ти ще укротиш
и този звяр във мен,
за да бленувам самота,
а не да бягам аз от нея.

Запазила съм вярата си в света
и ще помогна и на всеки да повярва,
но кой ме пита мен-излишната,
та аз отново съм сама...