автор: ladyinblack

посветено

Три дни валя, а щеше да е суша-
потъна този свят от изнемога.
Но времето прогнозите не слуша,
тъй както ние глухи сме за Бога.

Улисани, умислени, унили
ту пъплим из прахта и като нея
все по-ненужни, с все по-малко сили
с годините изчезващо сивеем.

Ту искаме-съзнато ненаситни
да надхитрим вселенските закони.
Не ни достига...Жадно-любопитни
все драпаме за по-високи клони.

По-силни сме... но само в слабостта си.
Потиснати сме, но не сме смирени
Лицата, в неестествени гримаси
от алчност и от страх са изкривени.

Това ли е очакваното време?
Воюваме. Враждуваме. Чуждеем.
Животът чак щом близък ни отнеме,
за миг ще помълчим и помъдреем?...

И после в бяг несдържан и привичeн,
погубени от умствени пиянства
ще търсим онзи зов да си обичан,
в уюта на сърдечните пространства.

Самотници-в най-дългото си лято!
Вървим към свойте изгреви лъчисти
и свива ни предчувствие познато...

Три дни порой! Дали ще ни пречисти?!!