автор: Lisica

От всичките възможни ролички
избрах си днес да съм лисицата
и мъдра, стара, да се запромъквам
навътре в пещерата на сърцето ти.
Капаните на страст предложена
без капчица разнежващо отдаване
умело с кикот да заобикалям
във търсене на оня първоизвор
до който ти седиш съвсем оголен
в умората от хиляди безпътици
и пиеш ненаситно от аплаузите
с надеждата да ти дарят безсмъртие.
Там на брега отсрещен ще приседна,
ще се огледаш в жълтите ми ириси
и когато свършиш да ме подозираш
ще си говорим с тебе за опитомяване.
Ще бъда ласкава, добра, разбираща,
ти ще се сетиш, че и ти ме искаш,
че в нощ студена като космоса
е потребно май и моето приятелство
за да те пази от поредното отричане
че е останало и нещо истинско,
което да те върне пак при хората.
А после ще си вече свързан с мен,
с невидимите нишки на оброка си,
повярвал в туй, че нищо противоестествено
на пътя между нас не е застанало.
Аз ще лудувам,пръскайки конфетите
на споделеното ни цветно щастие,
че без любов макар открили се,
един до друг към болките си тръгваме.