автор: nikoi

Никой не искаше
в неделя да говори с мен
на мен, дори пред мене да говори
разменях междуметия със себе си
и извисено
поглеждах вън
от ниския прозорец
и ниското гнездо на литналия щърк
с високата и грациозна шия
окото си бе вперило
във общата ни мъка
а аз не можех да се скрия
никой не искаше
в неделя
да разрови в мен
остатъците събота ленива
и да засее смях
незалесена
усещах лятото че си отива
усещах тежестта на есента
как чупи на смеха ми сит гръбнака
в неделя
тишина полепна по света ми
и сигурно
в неделя
се разплаках