автор: Boryana

„Ако можех, бих те прегърнал…”- ми каза.
И пропаднах във себе си, във същността си се сринах-
станах лудата, дивата, цветната, станах онази,
дето цяла потръпна и в дланите твои застина.

А пък бяха през девет реки и през девет баира
тези твои ръце, за които тъгувах в съня си.
Но усетих докосване и дъха си усетих да спира,
и притисках лицето, очите, косите си в твоите пръсти.

Ти си толкова мъдър…и не би ме докоснал наяве.
Но и мъдрите бъркат понякога. И навярно разбираш,
че когато прегърнеш любов от тъга разстояние,
тя си тръгва със тебе. През всички реки и баири…