автор: tanyaivanova

Поела грижите на свойте плещи,
работиш и отглеждаш ти деца
и нямаш време за клюкарски срещи,
не притежаваш няколко лица.

И бяга времето, а ти го гониш,
часовникът секундите върти,
животът между пръстите се рони,
но ти оставяш винаги следи.

Ръцете ти не са покрити с злато,
но позлатяват всичко в този свят.
Не искаш нищо ти от нас обратно
дори за благодарност стръкче цвят.

Красива си ти даже във парцали,
в коситe ти са сребърни звезди
не чакаш помощ, нито пък признание,
защото ний сме твоите мечти.