автор: Alisa

Оставам си тук долу на земята,
а казваха: "Хвърчи из небесата."
И още: " Много ще си пати,
и ще си пати от главата си."
Приказвали си, нямали си друго,
което на закуска да преглъщат.
А всъщност няма нищичко за чудене.
Щом този свят държи да бъде мъжки
ще трябва и по мъжки да живея,
да си мълча, да чупя шумно чаши,
една цинична песен да изпея,
когато нежността ме плаши.
Ще трябва да призная на сина си
за пеперудата, забодена с карфица,
как лястовицата разжалвах със смеха си-
къде ти бяло пиле върху жици...
И затова - оставам на земята.
По-скоро ще политне кръста...
А за утеха - нека да си патя,
когато си намеря кръстника.