Моя малка, прекрасна земя,
тъпчат днес духът ти предаден,
но ще дойде ден след нощта,
ще се кае света безпощаден.
Още миг и ще вдигнеш глава
и ще сринеш нелепи окови,
този свят те във тях обруга
и кове днес по здрави и нови.
Ала може ли огън крилат
птица феникс да бъде погубен,
в пепелта ще се ражда по млад,
по силен, по мощен и чуден.
Тъй и ти моя малка страна,
ще възкръснеш от огнена клада,
ужасен ще се гърчи света
и ще проси за свойта пощада.
Ти си съдник добър, справедлив,
но пази се,че той е коварен,
тъй се сторва смирен, приветлив,
но за твоята кръв той е жаден.
Твойта сила, юмрук от желязо,
сплел милиони човешки съдби,
удряй здраво които те газят,
своите верни чеда опази.