 |    Застинала в стихийността си Днес съм мъничка, много мъничка, светулково приглушена, акварелно стичаща се, безсънищна, безтегловна, безнадеждна, безименна, безпонятна, безследна, без...утринно се свечерявам в люлков дъх и кротвам всички прожектирани без-покойсва...
ръмливо е в мен. стихнало. чистичко. пъпешово. по косите ми се стича дъждец от съзвучия, които се вдълбават в тялото ми и йероглифират тайствени прозрения...предсъботно размити са дневните ми контури, предзимно опушени стените на душата ми. няма бряг, и път няма, ни графитени следи...и ми е самичково, пусто, несвойнствено, не мое...но по някакъв неприемлив за мен начин-хубаво, хубаво, хубаво...нежелано, но някак познато. или обратното. усмивков прашец по миглите и едва доловимо ухание на ванилия.застинала в стихийността си...къде съм...?
Публикувано от alfa_c на 22.09.2012 @ 08:57:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Застинала в стихийността си" | Вход | 5 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Застинала в стихийността си
от Boryana на 22.09.2012 @ 18:59:43
(Профил | Изпрати бележка) | В себе си?:) Или по- точно в тази част от себе си, която е стихийност... при това- описана полутоново и едновременно с това цветно и ароматно.:)
Харесах.:) |
Re: Застинала в стихийността си
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 22.09.2012 @ 22:22:57
(Профил | Изпрати бележка) | ау, Боряна, пишеш чуднотийско, само не ме мятай и ти с това "себе"
и себеотвъдността, тези отражения, илюзии, полутонове и прочие...От два месеца главата ми се опитва да прозре тия неща и май всички са наясно с тази идеология, освен мен, сетивоненаситната...осичково боли от невъзможността да я видя тази другост, но дано...
стихийността си е стихийност...повлича, умъртвява ненужното, опустошава и после изтичам в капчици безсъния... |
]
Re: Застинала в стихийността си
от Kanegan на 22.09.2012 @ 21:23:35
(Профил | Изпрати бележка) | | ...така разпиляно те откривах, та аз те намерих, в калейдоскоп от сравнения...хубава игра!Благодаря за удоволствието! |
Re: Застинала в стихийността си
от waljo (zhivko-slavov@abv.bg) на 22.09.2012 @ 21:25:00
(Профил | Изпрати бележка) | Привет Лейдиинблек,
Професионално, силно, категорично, актуално и майсторски везаш
съвършенни красоти...Самичка, но себе си! Сред "опушените стени на душата"несвойствено, но ти е хубаво.Защото отърсила се от "дневните си контури"намираш себе си!Няма бряг, няма път, но ти току що, го преоткриваш в себе си , в своята "застинала стихийност".Открила себе си, откриваш и Пътя.Застиналата стихийност се отприщва! Като опитен психотерапевт напипваш невидимите душевни връзки и безпокойства на сънародниците ни.
"Мъничка, самичка, безименна", "Съзвучия вдълбават в тялото",
онези тайнствени прозрения, които не забелязваме и не проумяваме в ежедневието...Докато не намерим себе си, защото не е възможно да избягаме от себе си и да бъдем себе си.Но ти не си сама!Ако още
едно добро същество също намери себе си и се намерите, намериме...
Тогава, "ех тогава"...Дано !Благодаря, че прочетох.Успех.
Waljo |
Re: Застинала в стихийността си
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 22.09.2012 @ 22:14:04
(Профил | Изпрати бележка) | Вальо/Живко-каквото си-мерси!
Много щателна дисекция си ми направил, обикновено правата по психотерапевтирането на околомението е лично дело, но щом умееш-давай! Идея си нямам какво е това състояние, но е забавно някой да го съпреживява дистанционно. Те са десетки нюанси на едно и също май, ама..Дори не знам дали са позволени подобни импресийки, ала личен дневник, но щом са се смилили да го издумят тук-оле! Та за себеподобните-май си ги усещам инстинктивно, всичките ми сближавания са били от първия миг, на втори и трети-е насила, ако не се е получило, ако ще отсрещното да е най-себеподобното.
Бленуванки са някакви това, думичконещия, драскулки от кадастралния план на душата...само дето няма къде да я пренеса на по-безопасно място...в нечия друга душа, ахахх |
Re: Застинала в стихийността си
от waljo (zhivko-slavov@abv.bg) на 23.09.2012 @ 02:26:52
(Профил | Изпрати бележка) | Привет,
Аз съм Waljo / Живко Славов/, просто човек.Същият, онзи, гдето ти писа,че от Касиана получих линк за Имуд, прочетох с удоволствие и дадох малък коментар за иначе голямата творба.Не съм психотерапевт, но ми се налага да успокоявам и подкрепям сродни души. Бях помолил за едно мнение от теб, изпращайки линк, мнение тъй важно за мен.С моите драскулки се надявам да открия
сродни души и заедно да променим света.Утопия?Да!Но красива...
Илюзия? Да ! Като любовта! И тя е със срок на годност...То в днешното забързано и стресирано ежедневие и секса ни е на екс...
В "кадастралният план на душата"...Всяка душа има нотариален акт
и може да се купува и продава, особено е засилена търговията, последните 20 години...Няма безопасно място!Човек трябва да се отърси от страховете си и да спре да бяга.Да се изправи срещу опасността.Силата е в единството.При сливането на душите особено в
сублинни моменти все пак и флуидите имат химически състав истроеж
Всеки трябва да е себе си и да следва мечтите си, а не да се старае да се хареса.Нали харесват у него точно това, което е...Или ?
До скоро.Благодаря.УспехЩе се радвам пак да разменим мисли !
Waljo
Да.Всяка душа има нотариален акт и може да се продава |
]
Re: Застинала в стихийността си
от ATOM на 23.09.2012 @ 20:05:49
(Профил | Изпрати бележка) | | хвали се тук, че да завиждаме |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 892
ХуЛитери: 5
Всичко: 897
Онлайн сега:
