автор: perun

Прогонил с върховни усилия врага от мечтаната улица -
заплашващ да експроприира прелелите кофи с боклук -
сега с пестеливи движения (напук на една присмехулница)
береш плодовете горчиви на техния щедър търбух.

Огризка от пуешко бутче, обелки от ябълка, хлебна кора:
вечеря за кръгъл несретник, но все пак... нали е... вечеря.
До днеска и толкова нямаше даже (на мнима софра
със старопланински видения блазни душата си черна).

Живееш живота на нищия духом и някак си оцеляваш...
Понякога, вместо със себеподобен, се спречкваш със плъх.
Понякога с глътка уиски обеззаразяваш корема си ялов,
или пък с угарка от пура ароматизираш зловонния дъх.

Но лукса ужасно те плаши: с представи за минало славно,
със зъл лабиринт на пропадане дълго назад във годините.
И никой не пита теб как се сдоби с тротоарното право
на дрипите верни, кашона прокъсан и болки усилни...


* * *

Прогонил с върховни усилия врага от мечтаната улица -
заплашващ да експроприира прелелите кофи с бактерии,
сега с пестеливи движения (напук на едни присмехулници)
береш плодовете горчиви на двайсетгодишна истерия.