автор: InsideOut

Особености на характера и състояния ни,
приемам ги, не е да ги понасям -
око, игла и четри зъба
безсъние, умора, възпитание
ги режем с тъпото на ножа
и после - лека нощ, доскоро,
защото сме били такива - понякога.
Но аз си правя изводи и питам
тапета колко ръба има - "К'во ти пука?" -
ми пука ми защото знаеш,
че Утре си ми не за поносимост,
в тъпото ресурс свободен да запълвам,
ти пък за да го задраскваш,
защото точно тъй не искаш,
а как го искаш - питам -
половината на думата не стига
да си приказваме за времето във нас.
Протакване, отлагане и
колко точно ни е времето за
"Не ме питай - тихо сега" -
и после говори с лепилото по устните.
И казваш Галактиката се разширявала
пък ние - доскоро!