автор: RonnieSlowhand

Момчето ми,
не си разбрал какво е отчаяние.
Сънят ти е дълбок и детски,
боиш се още от смъртта,
правиш безумни планове за утре, или после,
когато си пиян, танцуваш или плачеш -
от цялото си сърце -
силата ти е от младост и храна,
вярваш в истината, във верността на твоето момиче,
в Господ, в държавата, в дядо Мраз
и в това, че родителите ти са добри хора.
Не ти желая моето умение
да живея без сън, без любов, без храна -
както и без никаква надежда.
Имам нужда
да вярваш вместо мен
в живота земен и живота вечен.
Момчето ми, любими братко,
не си разбрал какво е отчаяние.