автор: Albatros

Понеже идат есенните дни
и отлетяха прелетните птици,
в зениците на всичките жени
аз виждам само твоите зеници.

Единствена! – Жената с главно „Ж”,
която Бог тъй щедро подари ми.
Неповторим – събуди в мен мъжа,
за теб издигнал Тадж Махал от рими.

Но – както си седя, една искра
през мозъчните гънки ми проблясна –
че всяка е прекрасна и добра,
но ти си по-добра и по-прекрасна!

Светът ми да се срине в съсипни,
дори да ме застрелят, да ме бесят,
за теб, Жена над всичките жени,
аз ще изпея сетната си песен.

За мене – истина, за вас – лъжа,
но аз на вечна обич съм осъден.
Момчета, за Жената с главно „Ж”
да пием по едно – и да пребъде!