автор: Rodenavlotos

В кръвта ми триста дявола препускат.
Проклинам често: „Дявол да го вземе!”
А сутрин в мозъка ми, още на закуска,
за старт готови, нови дяволии дремят.

Пристъпвам някои от Божите закони
и дяволско е да се чувствам грешно млада.
Ако живеех в ранното Средновековие
отдавна да са ме изправили на клада.

На ближните съм пожелавала мъжете,
а някои дори съм ги открадвала.
И първа бурето ще ритна под въжето
на онзи, който влезе в къщата ми с брадва.

Не си подлагам другата, отвръщам
когато някой ме удари по страната
и ако вземат хляба на детето ми насъщен,
обрала бих на банката хазната.

На дявола душата си съм вричала
и даже песен на ухото му съм пяла,
за да спася мъжа, когото съм обичала,
а после ставах и вървях по дявола!