автор: severianin

“...италианското море сега върни ми...”
Жерар дьо НЕРВАЛ, “El desdichado”

Напролет можем да заминем някъде,
но по-далеч – зад граница – едва ли;
ще вземем самолет,
ще хванем влака,
но няма как да стигнем до Италия.

И не защото хляба в магазините
купуваме едва ли не със злато –
по-други са, разбираш ли, годините,
студено ще е идващото лято.

Ще трябва да постегнем малко къщата –
не може вече без ремонт да мине,
нали все в нея цял живот се връщаме...
Но все пак,
все пак можем да заминем.

Ще си припомним онова пътуване,
ще си припомним младите години –
за спомените няма налудуване...
...но виж, за Рим не можем да заминем.

Не е въпрос финансов, общо взето
– не бяхме по-богати като млади –
но във фонтана в Рим една монета
ний хвърлихме.
А някой я извадил!

Затуй не можем да се върнем двамата –
в Италия днес никой не ни чака,
монетата ни в “ди Треви” я няма.
Но все пак
можем да заминем.

Някъде...