| Кръстовден е.
Септември плиска злато
по улици, лица, дървета, сгради.
Прииждат хората, шуми тълпата – върти се панаирът на площада.
Като на празник музиката свири
– тъй малко празници в душата носим,
че днес и аз съм тук, на панаира,
загърбил нерешените въпроси.
Не търся захарен памук и няма
на люлката в небето да политна –
знам, захарната сладост е измама
и люлките не стигат до звездите.
Като самотен стар мореплавател
на хорското море в прибоя шумен
аз търся стар познат, добър приятел,
с когото да си кажем две-три думи.
А ме заливат през глава вълните
от чужди рамене и лакти груби –
сред пъстрата навалица се питам
как тъй съм в моя град, а се загубих;
как тъй съм сам в човешкото гъмжило,
как даже празникът страни от мене,
каква е тази центробежна сила,
която ни дели на поколения...
Вървя и търся островче познато,
където моя празник да подиря.
Край мен плющят вълните на тълпата,
а аз съм сам в града със панаира.
Човешкото море кънти пенливо –
кого да спра, с кого да поговоря?
Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...
Какъв народ!
А колко малко хора.
Публикувано от aurora на 14.09.2012 @ 10:34:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Кръстовденски панаир" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Кръстовденски панаир от zinka на 14.09.2012 @ 11:25:58 (Профил | Изпрати бележка) | Дали е сивото в тълпата или в мене,
или безцветен станал съм, прозрачен
и наранено егото в мен стене
но нищо то, за никого, не значи...
Драги Северианин, горното куплетче касае само мен. Така се получи, когато намъкнах кожата на лирическият ти. Извини ме, че дръзнах...
Изящно развита тема - както винаги е при теб!
Поздравления!
|
Re: Кръстовденски панаир от severianin на 14.09.2012 @ 14:28:35 (Профил | Изпрати бележка) | Интересното в случая е, че преди да пусна в сайта стихотворението си, дълго "пробвах" от всички страни твоя въпрос: а не е ли сивото в мен, как на онези там им е весело, а на мен - не. Не стигнах до никакъв отговор и реших да го кача все пак. И ето я твоята интересна гледна точка. Но пък отдавна е известно, че всеки сам гради и настроение, и общ фон, и емоционална среда.
Но нека все пак стои стихотворенито - рожба на един конкретен момент...
А на теб - благодаря за добрата дума! |
]
Re: Кръстовденски панаир от perun на 14.09.2012 @ 13:16:31 (Профил | Изпрати бележка) | И сивото е наситено с цветни нюанси... Харесва ми! |
Re: Кръстовденски панаир от severianin на 14.09.2012 @ 14:38:42 (Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно вярно! Нещо повече - така се ражда гризайлът – фр. grisaille – от gris – сив – декоративна живопис, изпълнявана в оттенъците на един цвят, най-често сивия. Ето ти и едно стихотворение в сиви оттенъци.
ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени,
са моделирали самото време в сиво;
и сива влага в голи клони вяло
се стича като есенна несрета –
дори Манджет* по пътя си е спряла,
изгубена сред сивото в небето.
Дори божествената Левкотея*
докосва моя бряг със сиви длани
и в сива пара Дунава сивее
и мята над вълните сива пяна.
От покривите сива скука капе
и сива плесен ляга в дън душата;
и цветовете в сивото се стапят,
и мътносива грее вън дъгата.
По дяволите, знам, че сив, невесел
животът крачи в дрехата си сива,
че вън сивее мокра късна есен,
че сиви облаци небето скриват,
но трябваше и в сивата Вселена
да има ярко слънце, птици сини,
тревата да е приказно зелена,
а розите – разискрени рубини.
Ах, розите отдавна прецъфтяха
и бяха сиви, като пепел сиви,
а птиците под селската ми стряха
напролет идват – есен си отиват.
Но като сива приказна награда
добрата сива есен ни залива –
в очите ти небето сиво пада,
очите ти са като облак сиви;
косата ти от времето сивее
и тихи сиви ветрове я сресват.
Стареем, мила, двамата стареем,
а сивото у тебе ми харесва.
_____________________
* Манджет – в египетската митология – дневната ладия на бога-Слънце Ра. Месектет – нощната ладия;
* Левкотея – гр. “бялата богиня” – в гръцката митология – богинята на морската пяна.
Желая ти слънчев ден!
|
]
Re: Кръстовденски панаир от angar на 14.09.2012 @ 17:46:06 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Честит празник на град Силистра, Северянине!
Силистра може само да се гордее с поет като тебе!
И това ти стихотворение е много хубаво - издържано във всяко отношение. Но то, според мене, би могло да се напише и в друг вариант, с оптимистично звучене. Не заради друго, а защото това което си мисля, е истината. То би могло да завършва по друг начин.
"Какъв народ!
И колко МНОГО хора!"
Защото наистина колко много от хората са "хора". Зависи само от едно - как ще ги погледнеш! Не гледай в себе си, гледай в тях. Както ти можеш и както впрочем и го правиш.
|
Re: Кръстовденски панаир от severianin на 14.09.2012 @ 21:04:45 (Профил | Изпрати бележка) | Приятелю Ангар,
Първо - никой не е пророк в собствения си град. И с мене е така...;
второ - народът край мен може да е 100% от "хора", но това са все пак хора чужди. Моите хора остават все по-малко, вече са единици в тълпата - в този смисъл е стихът;
трето - благодаря за поздравленията от името на Силистра. Тя нека си празнува - аз цяло лято съм във Ветрен, на вилата...
Благодаря ти за вниманито, за писмото, за оптимизма.
Поздрав от мен и от Дунава... |
] | |