автор: Annna

Чудни същества са птиците...
И по-конкретно някои...
Визирам лястовиците.
Знаеш ли какво твориха днес?
Отнасяха!
Крадяха го от мене!
Без да ми оставят вест.
Хванали го бяха за ъглите,
като кожа на земята и звездите.
Носеха се с него по вълните
на препълнения с аромати вятър.
И обелиха от тук, крадците му крилати,
Лятото ми...
Мойто лято...
Личното!
С мъглите,
С бухнали треви,
със наниз от роса,
и моите коси -
дъха ти страстен уловили.
Огньовете на плажа,
глътка бриз поели
и аплодиращият ме порой,
звънкащ ведро във паважа
Със твоята ръка на мене.
Със теб...
във мен загледан
и четящ ме
Само лятос...
А лятото го няма...
Отнесоха го птиците.
И нас, тъй двамата, ни няма
Ний сме вече единици.

АХП