автор: voda

Не бързай още да отпиваш -
не съм от силните вина,
Лоза- дивачка е наливала
у мене тъмна хладина.

Тя дълго ще се утаява,
ще прекипява в мойта кръв,
за да изригне като лава -
вулкан от жажда и от стръв.

Тогава си налей. И пий ме.
И нека силно да горчи -
додето свят ти се завие
и разумът ти замълчи.