автор: roza1

Няма непотребна болка –
трябва да се изживее!
Няма сметище за нея,
белегът й в нас се смее.

И на връх да я издигнем
и под камък да я сложим-
планината ще е бяла,
но душата ни ще страда.

Нека да не я товарим
с грижи и очи кървящи!
Всяка болка е потребна
за душите наши, прашни...