автор: joanna_vas

В оголената ципа помежду ни
все още болката не спира да пулсира...
И се разкъсва тишината с думи,
докато в мислите ми да вали не спира.

Не виждам нищо! Остра песъчинка
раздира ириса на моята зеница...
Затягам бавно въжената примка,
та да угасне и последната искрица.

Нощта безпаметно се преобръща
и аз се гърча, но ... съм другата страна
на Любовта, която пак ме връща
там ... дето думите са утринна манна ...