| Вече няколко века в мене вали В мен дъждовете неспирно валят,
вече няколко дена,
година,
столетие. И вали, и вали,
не е просто вода,
не е дъжд като дъжд,
а тъга,
меланхолия,
дълги сенки,
пренаселени със безбройни лица
и като стихия
се стичат в ръцете ми.
Вече няколко века прииждат реки -
уж бяха невинни,
живителни,
бистри потоци,
малко устрем и смях
и доплували
с първата пролет мечти,
а стана потоп -
дълги пътища,
демони с черни и бели криле,
пробождаща обич,
изцедена до последния трепет.
И бушуват реките,
късат бентове,
влачат изтръгнати с корена дни.
От всички утопии, вкусове, цветове,
от толкова прах и сбогувания
остана единствено тишина в бреговете.
А от всяка забрава,
от всеки спрял циферблат
така неизбежно боли
и вали, и вали, и вали.
Публикувано от hixxtam на 09.09.2012 @ 11:07:32
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Вече няколко века в мене вали " | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вече няколко века в мене вали от nikoi_1 на 09.09.2012 @ 15:48:04 (Профил | Изпрати бележка) | До болка е истинно! И образно. И много години вали...
А ако погледнем на "дъжда" като на вид послание?! Можем ли да го разчетем? Питам се и нямам отговор. А ти?
Поздрав за хубавото стихотворение! |
]
Re: Вече няколко века в мене вали от mariq-desislava на 09.09.2012 @ 18:18:10 (Профил | Изпрати бележка) | На това му викам аз литературна бесилка - да му се прище на читателя тук да остане и тук да се гътне форевър.:) |
Re: Вече няколко века в мене вали от wingstofly на 10.09.2012 @ 05:27:10 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Здравей, ей, как ми липсваш, ако знаеш с лудетинските си коментари:)
Ето го и пооправено малко, че нещо много куцаше, направо с патерици ходеше:
В мен дъждовете неспирно валят,
вече няколко дена, година, столетие.
И вали, и вали, не е просто вода,
не е дъжд като дъжд, а тъга,
меланхолия, дълги сенки,
пренаселени с безбройни лица
и стихийно се стичат в ръцете ми.
Вече няколко века прииждат реки -
уж невинни, живителни, бистри потоци,
малко устрем и смях, и доплували
с първата пролет мечти,
а стана буен потоп и бучи,
къса бентове, влачи пътища,
и изтръгва със корени всички дни.
Вече е вечност, цял живот е това,
с брегове, тъй далечно обвити в мъгли,
и в утопия, прах и сбогувания.
Как боли от пронизваща обич,
от забрава, от всеки спрял циферблат.
Спя в прегръдка на демони с черни и бели крила
и вали, и вали, и вали...
|
]
Re: Вече няколко века в мене вали от kasiana на 09.09.2012 @ 11:33:25 (Профил | Изпрати бележка) | Вълнуваща образност!!!!!
Сърдечни поздрави, wingstofly:))) |
]
Re: Вече няколко века в мене вали от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 10.09.2012 @ 18:04:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Харесвам образността ти!
Поправеният вариант по-долу е наистина по-добър. Освен това много накъсаните стихове (и аз го правя), но май не са най-добрата идея за стихотворение.
Поздрав! |
Re: Вече няколко века в мене вали от wingstofly на 22.09.2012 @ 10:19:38 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Здравей, Лили:) И благодаря за образността. А тоя стих го въртях, въртях, него все го избиваше на разни рими и аз все се стараех да ги махна, та така...:))) |
] | |