автор: tanyaivanova

Човекът така е направен,
единствен по своята същност
с ума си да бъде неравен
така и света да обръща,
но често се чувстваме слаби,
обичаме свойте удобства,
със тях свободата ни граби
тоз, който над нази господства,
тревожни за хляба насъщен,
а бъдеще сляпо загърбили,

несретници ний не прегръщаме,
естествено сме ги отхвърлили,

как слънцето бяло изгрява,
разстила над нас светлината,
а всеки от гняв се спасява
сред робството на тъмнината,
и има, аз зная, надежда,

но Господ ни дава урок,
отново със бяла одежда

по пътя ще дойде пророк,
реално доброто ще бъде,
единен ще бъде светът,
човекът не ще е осъден
и чужд ще му бъде грехът,
свободни към Бог устремени,
той дава ни своята власт,
в едно със твореца си слени,
аз става от цялото част.