автор: tanyaivanova

Сътворявам нанизи от срички,
реалността накриво отразяват
а после те излитат във кавички,
в небето суматоха причиняват.
не зная що за непонятен пъзел,
е туй да се разкриваме във рими,
не е от алчност, нито мързел,
и няма поводи незрими,
естетски поглед, тиха радост,
тресе ума, ръката води,
от нея черпим сила, младост,


когато срещнем се с несгоди,
реките пеят само за поети,
а за нормалните само текат,
дали талант, или несрета,
естествен е те ще рекат,

редовно перото танцува,
а няма и кой да го спре,
докато душата бълнува,
от него светът ще чете,
самотен е само творецът,
тогава, когато не пише,
тогава изгасва живецът,
а смисълът става излишен.