автор: novakov

...Камасутрин).

действието се развива някъде около шейсет и четвъртия, шейсет и петия панаир от появата на Камасутрин, малко след пладне (честно казано идея си нямам кога точно е пладне, предполагам, че се има предвид след пладнешкия обир, но и за него никъде не открих час на извършване).
и така... в центъра на "Голяма дума" се намира площад "милион, милион, милион алъйх роз", на който за ваша изненада (освен ако не сте от по-досетливите, ама едва ли) във въпросния момент имало не три милиона, а всичко на всичко три рози.
въздухът треперел.
мне, не му било студено, става дума че се усещало напрежение у него.
слънцето напичало, но без да прекалява, ситуацията и без това не била лека.
тук е хубаво ако можеше да звучи оная мелодия от "Имало едно време на запад", така че който я има нека си я пусне и така да чете нататък, ше изчакам малко.
който я няма също да изчака- всички знаете колко е гадно когато някой до вас изпищи, пък те да речем още се целуват.
така, продължаваме.
принцът- Сърдечко Миламоямамов (действащо лице във въпросния пладнешки обир) кротко седял на тръни.
не буквално, а в смисъл че бил притеснен, като да речем... стомашни киселини пред сода бикарбонат, или пък като стар лист от календар пред плановик...
бе който разбрал- разбрал.
просякът- Голостраст Извънполемиков (жертва на въпросния обир) нервно се прозявал.
в смисъл... кофти му било некакси, като да речем... чист пепелник пред непушач, или пък като проектодоговор пред адвокат.
стана ясно, надявам се.
ето каква била и драмата- до предния панаир (в продължение на три панаира) Голостраст имал вземане-даване с дъщерята на ханджията- Ресторанца.
не че нещо и е взел или дал, просто споделяли...мъки- радости, воли- неволи... тук-там със сълзи и сополи.
добре, ама... взел, че се появил Сърдечко и хъката-мъката... олеперил Ресторанца.
първите няколко дни Извънполемиков му било доста криво, но когато минал един панаир време, а Ресторанца все още я нямало, взел че излязал извън нерви.
ето защо застанал на площада (оня, с двете рози), твърдо решен да зададе дълго обмисляния си въпрос "ко стаа са?",и то на подходящ събеседник.
момент...отивам за цигари, че нещо ме сви менискуса, ей сега се връщам (това го казвам аз- новаков /така ми викат/).
и... точно в този момент някъде, малко след като на площата (този, с едната роза) се появил Сърдечко, се включваме ние, така че върнете се в началото.
майтапя се, бе.
предполагам, че двайсет и осем от вас се питат "къде, аджеба е ролята на Камасутрин в цялата тая работа?!", добре де, двайсет и девет.
трийсет... чух ли трийсет ?
трийсет, с дамата без сутиен !
какво, много сте ?...
става дума за притежателката на ето този сутиен...
така, карам нататък.
ето и отговорът на това питане- в този момент на площада (помните го- без рози дето е) бил и Камасутрин, в едната ръка с лист и молив, в другата- с три рози.
а какво пишело на листа, ще разберем точно сега :


За тебе водят се войни,
о, мила моя Ресторанца.
Но точно тези рози три,
сега са в мене- новобранеца.
За теб набрах ги, разбери!
Макар да знам, че ще увяхнат.
Да радват твоите очи...
Недей, не ме мисли за смахнат!
Да, вярно... млад съм, но какво
от туй!? Нима не заслужаваш
да сетиш следваща любов?
Нима ме ти неуважаваш ?
По пръстите ми тича ток,
затуй са рози с ореол...
и малко кръв- не падай в шок!
В беритбата съм се убол.
.......................
Ти разбери, о Ресторанца!
Че по-добър от мене няма!
И изхвърли ги тия двамца!
Че купил съм ти и пижама...



забравих да кажа- докато четете римите, да спрете музиката от "Имало едно време на запад".
айде който не я е спрял, да го направи и пак да ги прочете.
така, всички ли сме тук ?
ми... това беше.