автор: fadul

В едно бедно село накрай света живял някога стар магьосник. Славата му се носела надлъж и нашир, и била съвсем оправдана – той можел да лекува всички болести. Графикът му бил запълнен за години напред, и за съжаление последните в списъка често не успявали да доживеят изцелението си.
Веднъж пред скромната колиба спряла знатна карета. От нея достолепно слязла кралска особа. Обсипана със златни пръстени ръка авторитетно потропала на вратата. Магьосникът, още сънен, отворил и сприхаво попитал:
- Магьосник не може да поспи от вас! Имаш ли записан час?
- Аз съм кралят на Хипоталамия – отвърнал кралят на Хипоталамия, защото именно той бил нечаканият посетител – и смятам, че кралете са първи по право. Как смееш да ме караш да чакам, все едно съм някакъв простосмъртен?!
Магьосникът се прозял отегчено – за този месец това бил третия крал с подобни претенции. Така и не се научиха тези особи, помислил си справедливо той, че короната е само украшение.
- В момента съм в ревизия и не работя! – и треснал вратата пред поредното кралско изумление.
- Не смей да ми затваряш! – закрещял по навик властелинът, но отвътре дочул само едно презрително изсумтяване, и даже, както му се сторило, лек кикот. Тук вече натрапникът не издържал, и наредил на охраната си да извади нахалника от колибата. Стражите разбили вратата, влезли вътре и изкарали чудодееца на светло. Разбудени от врявата, няколко чорлави глави украсили прозорците на съседните къщи, но като видели накъде отиват нещата, се върнали да топлят възглавниците.
- Чуй ме сега, нагъл селяко – изсъскал кралят – имам здравен проблем и нямам време да извървя цялата ти клинична пътека! Чакат ме важни държавни дела, и не мога да се занимавам с прищевките ти! Затова ти още тук, още сега, или ще ми оправиш главоболието, или няма да има на какво да слагаш оръфаната си шапка!
Магьосникът изтупал праха от дрехата си и станал от земята - такова унижение не бил преживявал никога в триста осемдесет и пет годишния си живот.
- Може ли само да взема вълшебната си пръчка, че без нея съм просто обикновен шарлатанин – помолил той, и получил очакваното разрешение. Влязъл в колибата, и само след минута излязъл, въоръжен за битка с кралската болест.
- Затворете очи! – минал без да се усети на Вие чародеецът, но бързо се усетил – и вдигни левия си крак! Сега вдигни десния…спокойно бе, няма да паднеш, магьосник те лекува! Сега извикай „Цхмнфдт этэд“!
Кралят изпълнил всичко, и скоро усетил как клещите, които стягали главата му от години, леко разхлабили своя натиск. Магьосникът продължил да нарежда:
- Почеши си лявото ухо…стегни трицепса…кажи пуф…не през тази дупка бре!...а така! Сега се съсредоточи…готово, утре сутринта ще си като нов. Усещаш ли как те облекчи?
Кралят бил принуден да потвърди, че от години не се е чувствал така добре. Настоял обаче да остане в селото до другата сутрин, и великодушно пояснил защо:
- Ако и утре болката продължи, да дойда да направя рекламация на услугата – и смигнал към една алебарда.
Височайшите гости се настанили в най – хубавата къща на селото, а стопаните й били пратени на двудневен пикник с преспиване. През целия ден върволица от здравно закъсали обсаждала колибата на магьосника, всеки стискал заветния номер връка, а кралят гледал доволно отгоре – явно този си разбирал от работата. Най – после онзи глупак - кралят на Декубиталия, щял да спре да го нарича „менингит“.
На сутринта, когато кралят станал, болката в главата му ближела рани през шейсет дерета в шейсет и първо. Зарадван, кралят наредил да убият магьосника, за да не може онзи глупак – кралят на Декубиталия, да дойде на лечение при него. Само така можел да продължи да му вика „ревматичен пуяк“.