автор: genab

Ето, че трети ден не стихва вятъра!
А се кълнеше, че ми е приятел.
Обрули и брега и клоните
и тръните със ритници подгони.

Преметна облаци, антени,
а гребените на вълните,
издигна в гейзери петметрови

Защо е подивял, завил,
като настъпен звяр?!

На плажа
всичките чадъри прекатури,
навред разнесе пясъчните дюни,
а шапката на северна мадона,
безочливо във залива захвърли.

О, вече се досещам! -
Той за мен е полудял,
защота утре заминавам
и ще му липсва духовит другар.