има нещо по-хубаво от безцелното шофиране,
но докато се надявам лошото време
да разсее съмненията,
ще шофирам безцелно
щом любовта ни може
значи и морето ще се обърне с дъното нагоре
с примигващите раковини по небето
и толкова целенасочени са рибите,
че съвсем наподобяват самолети,
запътили се към карибите или нанякъде
където можехме да бъдем себе си
където можехме да бъдем
където можехме
където
а ето
и романтиката ни е стара,
зеленясала, вмирисана
като водата в някакъв фонтан ди треви,
в който искаме, но няма как да влезем,
защото се прокъсаха обувките на
общото ни любопитство, на въпросите,
а дързостта ни се смали до нищото
и се страхуваме да ходим боси
да не се порежем
на остатъците самочувствие
навярно
е останало и нещо по-прекрасно
от това да се залъгвам, че съм капитанът
на този мой измислен малък кораб,
наречен по ирония титаник,
но докато чакам времето да стане лошо,
а ти да ми повярваш, че е хубаво,
ще плувам в океан от измишльотини
в очакване
все някога да се събудим