автор: Jenia

Прокарвам ръка през лицето...
Как мразя дълбоките бръчки!
Но старостта е проклета -
преследва ме най-неотлъчно!

И около моето гърло
въжето по-здраво се стяга!
Принцеса родих се отпърво,
накрая - една баба Яга!

И вместо да нося корони
ще трябва да свиквам с метлата.
Със поглед разсърден ще гоня
от прашни ъгли самотата.

Ти моля те мен не отбягвай
и не забравяй най-главното:
Че старата зла баба Яга
била е принцеса отдавна...